Футболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учители по физкултура Жорж дьо Режибюс, поканени да преподават в страната. Запознаването с новата игра става в двора на Варненската мъжка гимназия в края на учебната 1893 – 1894 г. Учителят формира два отбора от учениците с по единадесет души. Маркира врати от двете краища на игрището с ученически палта и обяснява накратко правилата на играта. Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България. Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване.[1] Футболът е представена в София от Шарл Шампо следващата година. Правилата на играта са публикувани на български от швейцарски учители в списание Училищен преглед през 1897 г. и футболът е продължил да набира популярност в началото на 20 век.

 

Националния отбор на България дебютира на 21 май 1924 г. на квалификациите за Летни олимпийски игри 1924, губейки с 0:6 от Австрия във Виена. През 1950-те и 1960-те години българският футбол постига най-големите си успехи на Олимпийските игри, завършвайки трети на Летни олимпийски игри 1956 в Мелбърн, втори на Летни олимпийски игри 1968 в Мексико Сити, както и пети на Евро 1968. През 1962 г. България за пръв път се класира за Световно първенство по футбол. Участвайки на финалите през 1966, 1970 и 1974, отборът е елиминиран, без да запише победа. На Световно първенство по футбол 1986, България стига до 16-тина финал, но все още е без победа. На Световното 1994 е най-големият успех на националния отбор на България – четвърто място, победа над тогавашния световен шампион Германия и първо място в голмайсторската надпревара на Христо Стоичков – Камата.